Средновековната столица на България
Велико Търново е разположен живописно по стръмните брегове на река Янтра в най-красивите предбалкански дипли на Стара планина.
Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис.
Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с
отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия.
От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове.
Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.
Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис.
Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с
отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия.
От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове.
Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.
ХЪЛМЪТ ЦАРЕВЕЦ
Хълмът Царевец се намира във Велико Търново. На него е разположена главната крепост на средновековния Търновград. През IX век на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се развива и разраства по време на Първата Българска държава. През XII век в селището са застроени доста болярски имоти. През 1886г. започват и археологическите разкопки на Царевец от чешкия учен Карл Шкорпил и продължават през 1893г. и 1900г. През 1930г. са направени разкопки и е възстановена Балдуиновата кула. Първата порта на главния вход е реставрирана 1932-34г. След 1946г. започват системни проучвания на двореца от Втората Българска държава. През 1958г. и 1959г. Окръжният исторически музей започва проучвания на крепостната система на Царевец. Установено е, че в строителството на крепостта Царевец има три периода: Първият е от ранно византийската епоха; Вторият е към първата половина на XII век, значително преди 1185г.; Третия вероятно е към XIII век, като околоврестната крепостна стена е претърпяла четири поправки и
разширения. В централната част на крепостта Царевец се е издигал Дворецът на българските царе, който представлявал самостоятелен ансамбъл, ограден с крепостни стени и бойни кули. При падането на Търновград под турско робство Дворецът на Българските царе е бил опожарен и разрушен.
ЗВУК И СВЕТЛИНА
Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина” има за цел да изгради един запомнящ се емоционален образ на хълма крепост Царевец, събрал в себе си цялата историческа същност, величие и слава на древната престолнина Търновград – станала синоним на българския дух и национална гордост. Водещ елемент е специално написаната музика, с помощта на която се проследяват историческите събития и се характеризират техните невидими образи. Музикалната тема наслагва последователно мисли за създаването на Българската държава 681 година; борбите за нейното укрепване, както и мирният градивен труд на свободолюбивият български народ. Постепенно ритъмът се усилва,
навлизат нови теми, символизиращи набезите на един или друг неприятел. И сякащ от пламналия в червени огньове хълм звучи „Многая лета” – възхвала на героичното минало и благослов за бъдещето.
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
Българската патриаршия е вторият голям архитектурен компекс на Царевец. Тя е богато украсена отвътре и отвън. Патриаршеската църква е строена на два етапа: първи – началото на XIII век; втори – през XIV век. При проучванията и разкопките са открити много декоративни панички и четирилистни розети, разноцветно украсени, както и множество стенописи показващи българското майсторство през вековете. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница – рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
Художествената галерия на град Велико Търново е една от най - старите в страната. Тя е истински архитектурен паметник, който функционира от 1934 г. Разположена е в самото сърце на града. Експозицията й е една от най – големите в България. През годините се допълва и обогатява с високохудожествени произведения достигащи фонд от около 5 000 творби обособени в три раздела живопис, графика и скулптура. Галерията събира и съхранява творби на български художници от различни поколения
и периоди от развитието на българското изобразително изкуство. Фондът се експонира в адаптираната за целта сграда в парк “Асеневци”. На първия етаж са експонирани творби на тема “Велико Търново през погледа на художника”, а на втория свободно подбрани творби от фонда на галерията. В непосредствена близост до Държавната Художествена галерия, се намира паметника на Асеневци, и Стамболовият мост от който се разкрива една чудесна гледка към квартал „Варуша”, улица „Гурко”, както и към дефилието на река Янтра.